В модната индустрия набира сила нова тенденция, наречена "де-инфлуенсинг", която оспорва културата на непрекъснато потребление, подхранвана от традиционните инфлуенсъри. Създателите на съдържание в рамките на тази променяща се парадигма насърчават по-съзнателен и обмислен подход към покупките, като активно съветват срещу продукти, които не си заслужават, и поставят под въпрос логиката зад вирусните тенденции.
Това явление отразява по-широка обществена загриженост относно свръхпотреблението и устойчивостта, особено сред поколението Z. Тези млади потребители са особено проницателни в разпознаването на комерсиално съдържание. Разговорите около де-инфлуенсинга бележат значителен ръст, което показва преминаване към по-отговорно потребителско поведение. Движението призовава за пауза в автоматичните покупки, насърчавайки размисъл върху истинските нужди и въздействието на продуктите върху околната среда.
Въпреки че някои марки възприемат езика на де-инфлуенсинга, съществува риск той да се превърне в нова форма на потребителска естетика, както отбелязват някои анализи в индустрията. Независимо от потенциалната комерсиализация, де-инфлуенсингът оказва влияние върху стратегиите на марките, насочвайки ги към по-голяма прозрачност и автентичност. Марките все по-често си сътрудничат със създатели на съдържание, които предлагат честни ревюта, дори когато даден продукт работи само за тях по специфични причини. Тази откровеност създава по-силни връзки с аудитории, които са по-малко впечатлени от повърхностни препоръки.
Де-инфлуенсингът е повече от мимолетна дигитална тенденция; той е покана за преоценка на потребителските навици и мотивации. Разпространението му, особено сред по-младите демографски групи, изложени на съдържание, създаващо стремеж, подчертава желанието да се поставят под въпрос и да се избира въз основа на лични критерии, а не на алгоритмичен натиск. Този критичен подход започва да резонира и сред по-възрастните поколения, които също изпитват умора от насищането с реклама.
Проучване на Socially Powerful установява, че поколението Z е с 20% по-склонно да бъде повлияно от препоръки на знаменитости или инфлуенсъри в сравнение с милениалите. За поколението Z инфлуенсърите не са второстепенни в потребителското пътешествие, като 20% от тях използват това съдържание за откриване на нови марки и продукти, в сравнение със 17% от милениалите. Тази тенденция показва нарастващото значение на автентичността и прозрачността в маркетинговите стратегии, тъй като потребителите стават все по-критични и търсят честна информация за продуктите.
В Обединеното кралство, поколението Z е особено активно в търсенето на устойчиви алтернативи и оказва натиск върху марките да бъдат по-отговорни към околната среда. Проучване на Sheffield Hallam University разкрива, че докато членовете на поколението Z заявяват, че искат устойчиви дрехи, те все още редовно купуват бърза мода, което показва разминаване между идеалите и практиката. Цената е посочена като основна бариера пред закупуването на устойчива мода, като само малка част от анкетираните могат да назоват марки, произвеждащи устойчиви дрехи. Това подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността и достъпността на устойчивите модни алтернативи.